[1] Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
[2] а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
[3] там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
[4] Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
[5] Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
[6] А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
[7] И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
[8] В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
[9] А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
[10] Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
[11] А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
[12] В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
[13] Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
[14] И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
[15] А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
[16] защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
[17] А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
[18] И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
[19] служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
[20] как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
[21] като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
[22] И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там –
[23] освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
[24] Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
[25] И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
[26] Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
[27] защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
[28] Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
[29] Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
[30] па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
[31] Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
[32] А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
[33] От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
[34] сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
[35] С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.
[36] Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
[37] Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
[38] наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.