[1] След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.
[2] А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:
[3] винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки.
[4] Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.
[5] Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,
[6] който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;
[7] но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,
[8] като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.
[9] И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.
[10] Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.
[11] Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.
[12] И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,
[13] и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.
[14] Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,
[15] и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.
[16] Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.
[17] След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.
[18] При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,
[19] някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.
[20] Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, –
[21] освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.
[22] Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.
[23] И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.
[24] След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.
[25] А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.
[26] При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.
[27] Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.