[1] А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
[2] И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
[3] Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,
[4] А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
[5] Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
[6] Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
[7] След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
[8] и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
[9] и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
[10] Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
[11] Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
[12] Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
[13] А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
[14] Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
[15] и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
[16] „след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
[17] за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“.
[18] Познати са Богу отвека всичките Му дела.
[19] Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
[20] но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
[21] Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
[22] Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
[23] като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
[24] Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
[25] ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
[26] човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
[27] И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
[28] Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
[29] да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
[30] И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
[31] А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
[32] Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
[33] След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
[34] Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.
[35] Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.
[36] След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
[37] Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
[38] Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.
[39] От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
[40] а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
[41] и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.