[1] Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,
[2] мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.
[3] Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
[4] А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
[5] И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
[6] той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
[7] Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
[8] и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
[9] На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
[10] И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
[11] и – вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
[12] в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
[13] И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
[14] А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
[15] И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
[16] Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
[17] И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
[18] и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
[19] И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
[20] Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
[21] Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
[22] А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
[23] Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
[24] На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
[25] Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
[26] А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
[27] И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
[28] И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
[29] Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
[30] Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
[31] и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
[32] И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
[33] Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
[34] Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
[35] но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
[36] Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
[37] Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
[38] как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
[39] И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
[40] Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява –
[41] не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
[42] И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
[43] За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
[44] Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.
[45] А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
[46] защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
[47] може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
[48] И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.