[1] Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
[2] до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,
[3] на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
[4] и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
[5] защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.
[6] Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
[7] А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
[8] но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
[9] И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
[10] И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
[11] и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
[12] Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път.
[13] И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
[14] Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
[15] И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
[16] (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
[17] защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;
[18] но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
[19] и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.
[20] Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.
[21] И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
[22] начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
[23] И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;
[24] след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,
[25] да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
[26] Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.