[1] Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;
[2] тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.
[3] Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.
[4] И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.
[5] И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.
[6] Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.
[7] А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.
[8] И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.
[9] През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
[10] След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
[11] И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,
[12] а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
[13] А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
[14] И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
[15] А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.
[16] И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
[17] Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
[18] Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
[19] Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
[20] И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
[21] и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
[22] Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
[23] и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
[24] Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
[25] Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
[26] Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
[27] А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
[28] Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
[29] Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
[30] и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
[31] А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
[32] И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
[33] Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
[34] и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
[35] А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
[36] Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.
[37] Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
[38] Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
[39] И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.
[40] А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.