Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 4:55

[1] Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,

[2] които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;

[3] и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.

[4] А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.

[5] На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,

[6] първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;

[7] и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?

[8] Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!

[9] ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,

[10] то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.

[11] Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;

[12] защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.

[13] А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;

[14] но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

[15] И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си

[16] и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;

[17] но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.

[18] И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.

[19] Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;

[20] защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.

[21] А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.

[22] А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

[23] Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.

[24] А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;

[25] Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?

[26] Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.

[27] Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,

[28] за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.

[29] И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,

[30] като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.

[31] И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

[32] А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.

[33] Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.

[34] Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото

[35] и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

[36] Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,

[37] който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.

Деяния на светите Апостоли — Chapters