[1] А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
[2] скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
[3] Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
[4] Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
[5] Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
[6] А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
[7] След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
[8] А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
[9] Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
[10] И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.
[11] И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
[12] А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
[13] От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
[14] А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
[15] тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
[16] Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
[17] Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
[18] туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
[19] Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
[20] идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
[21] Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
[22] Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
[23] и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
[24] Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
[25] Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
[26] Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
[27] а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
[28] не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
[29] А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
[30] Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
[31] Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
[32] За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
[33] Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
[34] Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
[35] а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
[36] Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
[37] След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
[38] И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
[39] ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
[40] Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
[41] А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
[42] И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.