Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 5:27

[1] Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.

[2] А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.

[3] Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.

[4] А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

[5] Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“.

[6] А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!

[7] Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.

[8] Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.

[9] Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.

[10] И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.

[11] През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.

[12] А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.

[13] Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.

[14] Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.

[15] Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.

[16] Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.

[17] А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.

[18] И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.

[19] Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?

[20] А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.

[21] Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.

[22] Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.

[23] След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;

[24] пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

[25] Написа и писмо с това съдържание:

[26] Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.

[27] Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.

[28] И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им

[29] и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.

[30] И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!

[31] И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.

[32] А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.

[33] Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.

[34] Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:

[35] ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.

Деяния на светите Апостоли — Chapters