[1] В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.
[2] Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.
[3] Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.
[4] И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.
[5] И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.
[6] Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,
[7] който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.
[8] А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.
[9] Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед
[10] и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?
[11] И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.
[12] Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.
[13] Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.
[14] А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
[15] След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.
[16] Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!
[17] Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,
[18] и около четирийсет години време ги храни в пустинята;
[19] и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;
[20] а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.
[21] После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.
[22] Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“.
[23] От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,
[24] след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.
[25] А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“.
[26] Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.
[27] Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;
[28] и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.
[29] А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.
[30] Но Бог Го възкреси от мъртвите;
[31] през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
[32] И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,
[33] както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“.
[34] А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“.
[35] Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“.
[36] Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,
[37] но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.
[38] И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;
[39] и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.
[40] Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:
[41] „вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“.
[42] На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.
[43] А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
[44] На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.
[45] Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.
[46] Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.
[47] Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“
[48] Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.
[49] И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.
[50] Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.
[51] Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.
[52] А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.