[1] Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
[2] А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
[3] и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.
[4] Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
[5] И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
[6] И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.
[7] Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.
[8] И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси.
[9] Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,
[10] избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.
[11] Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.
[12] А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.
[13] А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.
[14] Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души.
[15] Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни;
[16] и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.
[17] И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
[18] докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
[19] той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
[20] В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
[21] А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
[22] И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
[23] Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
[24] И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
[25] Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
[26] На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“
[27] Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?
[28] Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“
[29] От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
[30] Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
[31] Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
[32] „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
[33] А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
[34] Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.
[35] Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.
[36] Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.
[37] Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“.
[38] Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,
[39] и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
[40] като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“.
[41] И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
[42] А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
[43] Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“.
[44] Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
[45] Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
[46] който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
[47] А Соломон Му построи дом.
[48] Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
[49] „небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
[50] Нали Моята ръка направи всичко това?“
[51] Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
[52] Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –
[53] вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
[54] Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
[55] А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
[56] и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
[57] Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
[58] и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
[59] и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
[60] И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.