[1] Иоан се върна из Газара и разказа на баща си Симона това, което Кендевей вършеше.
[2] Тогава Симон повика двамата си постари сина, Иуда и Иоана, и им каза: „аз, моите братя и домът на баща ми воювахме против враговете на Израиля от младост до днес и много пъти с нашите ръце успешно спасявахме Израиля.
[3] Но ето, аз остарях, а вие по Божия милост се намирате в цветуща възраст: застъпете моето място и на брата ми, идете и се сражавайте за нашия народ, и небесната помощ да бъде с вас“.
[4] И избра Симон из страната двайсет хиляди войници и конници, които тръгнаха против Кендевея и пренощуваха в Модин.
[5] Като станаха сутринта, излязоха на равнината, и ето – насреща им многобройна войска, пеши и конни, и между тях имаше поток.
[6] И дигна се той (Иоан) против тях сам и народът му и, като видя, че народът се бои да мине потока, мина пръв; видяха това войниците и минаха след него.
[7] След това той раздели народа, като тури конницата между пехотата; а неприятелската конница беше твърде многобройна.
[8] Щом затръбиха със свещените тръби, Кендевей удари на бяг и войската му; от тях паднаха много ранени, а останалите избягаха в крепостта.
[9] Тогава биде ранен Иуда, брат на Иоана; но Иоан ги гони, докле дойде в Кедрон, който Кендевей бе построил.
[10] Те побягнаха в кулите, които се намираха в областта на Азот, но Иоан запали с огън кулите, и загинаха от побягналите до две хиляди мъже; след това той се върна с мир в Иудейската земя.
[11] Птоломей пък, син на Авува, биде поставен началник на Иерихонската равнина и притежаваше много сребро и злато,
[12] защото беше зет на първосвещеника.
[13] Но сърцето му се възгордя, и той поиска да завладее страната, като замисляше чрез коварство да погуби Симона и синовете му.
[14] Между туй Симон, като посещаваше градовете на страната и се грижеше за нуждите им, дойде в Иерихон, – сам той и синовете му Мататия и Иуда, в сто седемдесет и седмата година, в единайсетия месец; това е месец сават.
[15] Синът на Авува с коварство ги прие любезно в неголямата крепост, която се нарича Док, от него съградена, и направи им голям пир; там бе скрил мъже.
[16] И когато Симон и синовете му се опиха, стана Птоломей и тия, що бяха с него, взеха оръжията си и, като влязоха при Симона във време на пира, убиха него, двамата му сина и някои от неговите служители.
[17] Тъй извърши той голямо вероломство и отвърна зло за добро.
[18] Птоломей писа за това до царя и поиска от него да му прати войска на помощ, а той да му предаде страната и градовете.
[19] В същото време той прати в Газара мъже да убият Иоана, а до хилядоначалниците прати писма да дойдат при него, за да им даде сребро, злато и подаръци;
[20] а други прати да завладеят Иерусалим и храмовата планина.
[21] Но някой се затече при Иоана в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птоломей пратил да убият и него.
[22] Като чу това, Иоан се доста смути; той хвана мъжете, които бяха дошли да го погубят, и ги уби, защото бе узнал, че искат него да погубят.
[23] Другите пък Иоанови дела: войните му, мъжествените му подвизи, славно извършени, съграждането на стените от него и другите му дела –
[24] ето, те са описани в дневника на неговото първосвещенствуване, от времето, когато той стана първосвещеник след баща си.