[1] Между това египетският цар, като събра войска многобройна като пясъка на морския бряг, и много кораби, домогваше се да завладее с хитрост Александровото царство и да го присъедини към своето царство.
[2] Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст.
[3] Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража.
[4] Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му,
[5] също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча.
[6] Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там.
[7] Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Иерусалим.
[8] Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра.
[9] И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: „дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща.
[10] Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие“.
[11] Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство.
[12] И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, – и появи се враждата им.
[13] И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони – на Азия и на Египет.
[14] В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него.
[15] Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг.
[16] И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна.
[17] Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея.
[18] А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите.
[19] И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година.
[20] В ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини.
[21] Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта.
[22] Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по-скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят.
[23] Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност.
[24] Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му.
[25] И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха,
[26] царят постъпи с него тъй, както постъпиха с него предшествениците му, и го въздигна пред всички свои приятели,
[27] като утвърди за него първосвещенството и други почетни отличия, каквито той имаше по-преди, и го направи един от първите свои приятели.
[28] Ионатан помоли царя да освободи от данъци Иудея, трите области и Самария и му обеща триста таланта.
[29] Царът се съгласи и за всичко това написа на Ионатана писмо с такова съдържание:
[30] „Цар Димитрий до брат Ионатана и до иудейския народ – поздрав.
[31] Препис от писмото, което ние писахме за вас до Ластена, нашия сродник, пращаме и вам, за да знаете.
[32] Цар Димитрий до баща си Ластена – поздрав.
[33] На иудейския народ – наши приятели, които вярно изпълняват своите към нас задължения, благоразсъдихме да окажем благодеяние за тяхното към нас добро разположение.
[34] Прочее, ние им утвърдяваме както пределите на Иудея, тъй и трите области: Аферема, Лида и Раматем, които са присъединени към Иудея от Самария. За всички ония, които принасят жертви в Иерусалим, отменяваме царското право, което по-преди царят ежегодно получаваше от произведенията на земята им и от плодовете на дървесата;
[35] и всичко друго, що принадлежи нам от десятъка и от данъците, приходите от солените езера и данъка за венците, който нам принадлежи – отсега всичко напълно им отстъпяме.
[36] И от това нищо не ще бъде отменено отсега и завинаги.
[37] И тъй, потрудете се да направите препис от това, и нека бъде предаден на Ионатана и да се положи в светата планина на известно място“.
[38] Като видя цар Димитрий, че земята се умири пред него, и нищо не му се противи, разпусна всичките си войски, всекиго в своето място, освен чуждоземните войски, които той бе наел от островите на чуждите народи, поради което всички войски на бащите му го мразеха.
[39] Трифон, един от предишните привърженици на Александра, като видя, че всички войски роптаят против Димитрия, отиде при Емалкуя Арабиеца, който бе възпитавал Антиоха, малолетния Александров син,
[40] и настояваше да му го даде, за да го направи цар вместо баща му; той му разказа за всичко, което извърши Димитрий, и за враждебността, която имат към него войските му, и преседя там много дни.
[41] Тогава Ионатан прати до цар Димитрия, да изведе оставените от него в иерусалимската крепост и в укрепленията, защото те нападаха Израиля.
[42] Димитрий прати да кажат на Ионатана: „не само това ще направя за тебе и за твоя народ, но и ще почета тебе и твоя народ с голяма чест, щом ми се представи благоприятно време.
[43] Сега пък ти справедливо ще постъпиш, ако ми пратиш помощ в люде за войната, защото се отметнаха от мене всички мои войски“.
[44] И прати му Ионатан в Антиохия три хиляди храбри мъже; те дойдоха при царя, и се зарадва царят за тяхното дохождане.
[45] А гражданите се събраха всред града до сто и двайсет хиляди души и искаха да убият царя.
[46] Но царят побягна в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града, и почнаха да го обсаждат.
[47] Тогава царят повика на помощ иудеите, и всички те начаса се събраха при него и веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден в града до сто хиляди
[48] и запалиха града; те взеха в оня ден много плячка и спасиха царя.
[49] И видяха гражданите, че иудеите завладяха града, както искаха, отпаднаха духом и почнаха да викат към царя, да го молят и казват:
[50] „прости ни, и нека престанат иудеите да нападат нас и града“.
[51] Така те сложиха оръжие и свързаха мир. А иудеите се прославиха пред царя и пред всички в царството му и се върнаха в Иерусалим с голяма плячка.
[52] И седна цар Димитрий на престола на своето царство, и се умири земята пред него.
[53] Но той излъга във всичко, което обеща, и изневери на Ионатана; не отплати за стореното му добро и много го оскърби.
[54] След това Трифон се върна, и с него – Антиох, още доста млад; Антиох се възцари и възложи на себе си корона.
[55] Тогава се събраха при него всички войски, които Димитрий разпусна, и почнаха да воюват с него; той удари на бяг и биде победен.
[56] А Трифон взе слоновете и завладя Антиохия.
[57] Младият Антиох писа на Ионатана, като казваше: „предоставям ти първосвещенството и те турям над четирите области, и ти ще бъдеш в числото на царските приятели“.
[58] И прати му златни съдове и покъщнина, даде му право да пие из златни съдове и да носи порфира и златна тока,
[59] а брата му Симона тури военачалник на земите от Тирската област до пределите на Египет.
[60] Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Иордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест.
[61] Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши.
[62] Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Иерусалим; след това премина страната до Дамаск.
[63] Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната,
[64] и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната.
[65] Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори.
[66] Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража.
[67] А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор.
[68] И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равнината, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна.
[69] И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг,
[70] и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, – началници на военните отреди.
[71] Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли.
[72] След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха.
[73] Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха.
[74] В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Иерусалим.