[1] Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,
[2] и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа,
[3] ободряваше ги и казваше им: „сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.
[4] Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.
[5] И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.
[6] Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят“.
[7] И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;
[8] и отговориха с висок глас, като казаха: „ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.
[9] Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим“.
[10] Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи.
[11] После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.
[12] Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.
[13] Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.
[14] Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:
[15] „за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.
[16] Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, – и ние ще го пуснем“.
[17] Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,
[18] който би казал: „заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина“.
[19] И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.
[20] След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.
[21] А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.
[22] Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.
[23] Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.
[24] След това Трифон се върна и отиде в земята си.
[25] Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.
[26] И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.
[27] Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;
[28] той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;
[29] направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете – пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията – изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.
[30] Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.
[31] Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,
[32] възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.
[33] А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.
[34] След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.
[35] Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:
[36] „Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ – поздрав.
[37] Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.
[38] И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.
[39] Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима.
[40] И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас“.
[41] В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,
[42] и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: „в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите“.
[43] В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;
[44] а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.
[45] Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,
[46] думайки: „постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост“.
[47] И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.
[48] След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си.
[49] А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад.
[50] Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.
[51] Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля.
[52] И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него.
[53] Симон видя, че син му Иоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.