[1] В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там.
[2] Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие.
[3] Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае,
[4] защото си казваше: „да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас:
[5] тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му“.
[6] И той му даде власт да събира войска и да приготвя оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта.
[7] Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта;
[8] и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска;
[9] а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им.
[10] Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града,
[11] като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй.
[12] Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха:
[13] всеки остави мястото си и отиде в своята земя.
[14] Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.
[15] И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.
[16] Тогава той каза: „ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник“.
[17] И написа и му прати писмо с тия думи:
[18] „цар Александър до брата Ионатана – поздрав.
[19] Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.
[20] Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас“.
[21] Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.
[22] Чу това Димитрий, огорчи се и каза:
[23] „какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?
[24] Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ“.
[25] И прати им писмо с такива думи: „цар Димитрий до иудейския народ – поздрав.
[26] Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.
[27] Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:
[28] ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.
[29] А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;
[30] и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.
[31] И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.
[32] Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;
[33] и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.
[34] Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни – три дена пред празника и три дена след празника – всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.
[35] Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.
[36] И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.
[37] И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.
[38] И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.
[39] Птолемаида с окръга ѝ подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището;
[40] аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.
[41] И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.
[42] Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници.
[43] И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство.
[44] За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии.
[45] И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо – разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея“.
[46] Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ГИ повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил,
[47] и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, – и му помагаха във войните през всички дни.
[48] Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия.
[49] И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви;
[50] той твърде настойчиво продължи битката до заник-слънце, – и падна Димитрий в тоя ден.
[51] След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи:
[52] „аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна.
[53] Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство.
[54] Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе“.
[55] И отговори Птоломей тъй: „щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им.
[56] Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече“.
[57] И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година.
[58] Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата ѝ в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе.
[59] Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне.
[60] Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им.
[61] Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях.
[62] И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, – и тъй направиха.
[63] След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: „излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да го не тревожи с никаква работа“.
[64] Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха.
[65] Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител.
[66] И върна се Ионатан в Иерусалим с мир и радост.
[67] Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си.
[68] Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия.
[69] И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана:
[70] „само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините?
[71] Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете.
[72] Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи.
[73] И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище“.
[74] Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Иерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага.
[75] И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея.
[76] Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия.
[77] Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея.
[78] Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските.
[79] В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях;
[80] но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта;
[81] народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха.
[82] Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг.
[83] Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят.
[84] Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.
[85] Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже.
[86] Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест.
[87] И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка.
[88] Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана,
[89] като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.