[1] До братята иудеи в Египет – поздрав. Братята иудеи в Иерусалим и в цялата Иудейска страна ви желаят честит мир.
[2] Да ви даде Бог добро и да спомни завета Си с верните Свои раби: Авраама, Исаака и Иакова!
[3] Да даде на всички ви сърце, за да Го почитате и да изпълнявате волята Му от все сърце и усърдна душа!
[4] Да открие сърцето ви за Своя закон и повеления и да дарува мир!
[5] Да чуе молитвите ви, да бъде милостив към вас и да не ви остави във време на бедствие!
[6] Тъй сега ние се молим за вас.
[7] В царуването на Димитрия, в сто шейсет и деветата година, ние, иудеите, бяхме ви писали в скръб и страдания, що ни постигнаха в ония години, когато Иасон и съмишлениците му бяха се отметнали от светата земя и царството,
[8] бяха изгорили вратата и пролели невинна кръв. Тогава ние се молихме Господу и бяхме послушани; принасяхме жертви и семидал, палихме светилници и предлагахме хлябове.
[9] И сега празнувайте си празник Шатри през месец хаслев.
[10] В сто осемдесет и осмата година живеещите в Иерусалим и в Иудея, старейшините и Иуда – до Аристовула, учител на цар Птоломея, който произхожда от рода на помазаните свещеници, и до живеещите в Египет иудеи – поздрав и привет.
[11] Избавени с помощта на Бога от много опасности, ние Му благодарим тържествено, задето можахме да се противопоставим на царя,
[12] понеже Той прогони ония, които се бяха опълчили против светия град.
[13] Защото, когато царят дойде в Персия и с него войската, която се смяташе непобедима, те бидоха поразени в храма на Нанея чрез измама, с която си послужиха жреците Нанеини.
[14] Именно, Антиох, под предлог, че иска да се ожени за нея, дойде на онова място с другарите си, за да вземе парите като вено;
[15] жреците Нанеини предложиха парите, и Антиох влезе с неколцина души вътре в храма; щом влезе Антиох, жреците заключиха храма
[16] и, като отвориха тайния отвор на свода, взеха да хвърлят камъни и убиха предводителя, както и ония, които бяха с него, разсякоха ги на късове и, след като им отсякоха главите, хвърлиха ги на ония, които бяха вън.
[17] За всичко това благословен да бъде нашият Бог, Който предаде нечестивците!
[18] И тъй, като имаме намерение в двайсет и петия ден на хаслев да празнуваме очищението на храма, счетохме за нужно да ви обадим, та и вие да празнувате празник Шатри и празника на огъня, установен от Неемия, когато той, след като съгради храма и жертвеника, принесе жертва.
[19] Защото, когато бащите ни били отведени в Персия, благочестивите свещеници взели тайно огън от жертвеника, скрили го в дълбочината на кладенеца, който имал сухо дъно, и така го покрили, че никой не е могъл да открие това място.
[20] А след като минали много години, когато било угодно Богу, Неемия, проводен от персийския цар, пратил за тоя огън потомците на ония свещеници, които го били скрили. А когато обадили, че не намерили огън, а само гъста вода,
[21] той им заповядал да начерпят и да донесат от нея; и когато след това били приготвени жертви, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тая вода дървата и сложеното върху тях.
[22] Като направили това, и дошло време да огрее слънцето, което преди било закрито от облаци, разпалил се такъв голям огън, че всички се почудили.
[23] А свещениците и всички други, докато горяла жертвата, извършвали молитва; Ионатан захващал, а другите заедно с Неемия припявали.
[24] Молитвата била такава: „Господи, Господи Боже, Създателю на всички, страшний и силний, праведний и милостивий, едничък Цар и благодетел,
[25] едничък подател на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен, Който избавяш Израиля от всякакво зло, Който си избрал отците и си ги осветил!
[26] Приеми тая жертва за целия Твой народ Израиля, запази тоя Твой дял и го освети;
[27] събери нас, пръснатите, освободи ония, които робуват на езичници, погледни милостно на унизените и презрените, та да познаят езичниците, че Ти си наш Бог;
[28] накажи ония, които ни угнетяват и надменно наскърбяват;
[29] посели Твоя народ на светото Твое място, както е казал Моисей.“
[30] Свещениците в това време пели тържествени песни.
[31] А когато жертвата била изгорена, Неемия заповядал да полеят с останалата вода големи камъни.
[32] Щом извършили това, избухнал пламък, но от светлината, която изгряла от жертвеника, той изчезнал.
[33] Когато станало известно това събитие и било обадено на персийския цар, че в онова място, гдето преселените свещеници били скрили огън, се намерила вода, с която Неемия и тези, които били с него, осветили жертвеника, –
[34] царят, след изследване работата, оградил това място като свещено.
[35] И на ония, към които благоволил, царят раздавал много дарове, които сам получавал.
[36] Ония, които били с Неемия, нарекли това място Нетар, което значи: очищение; мнозина пък го наричат Нетай.