[1] Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;
[2] и до спартанците и в други места прати писма за същото.
[3] Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: „първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди“.
[4] И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.
[5] Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:
[6] „първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци – поздрав.
[7] Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.
[8] Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.
[9] Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, –
[10] решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.
[11] Ние непрестанно във всяко време – както в празници, тъй и в другите установени дни – си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.
[12] Ние се радваме за вашата слава;
[13] нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.
[14] Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,
[15] защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.
[16] Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.
[17] Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.
[18] И вие добре ще направите да ни отговорите на тях“.
[19] Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):
[20] „Спартанският цар до първосвещеник Ония – поздрав.
[21] Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.
[22] Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.
[23] Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това“.
[24] Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,
[25] и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.
[26] Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.
[27] Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.
[28] Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.
[29] Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.
[30] И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.
[31] Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведен, разби ги и взе плячката им.
[32] После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.
[33] А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,
[34] защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, – и тури там стража, за да я пази.
[35] Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,
[36] да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града – тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.
[37] Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.
[38] А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.
[39] В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,
[40] но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.
[41] Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.
[42] Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,
[43] и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.
[44] После каза на Ионатана: „защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?
[45] Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук“.
[46] Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;
[47] със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.
[48] Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.
[49] Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.
[50] Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.
[51] Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,
[52] а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.
[53] Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: „сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет“.