[1] И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.
[2] И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.
[3] Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;
[4] той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;
[5] той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.
[6] И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.
[7] Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;
[8] премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;
[9] прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.
[10] Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария – многобройна войска, за да воюва против Израиля.
[11] Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.
[12] И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.
[13] И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,
[14] и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума.
[15] И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.
[16] Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,
[17] които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.
[18] Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика – мнозина ли да спаси, или малцина;
[19] защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.
[20] Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;
[21] а ние се бием за нашите души и за нашите закони.
[22] Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.
[23] Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.
[24] И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.
[25] И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.
[26] Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.
[27] А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си – твърде силно пълчище;
[28] отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
[29] Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.
[30] И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.
[31] Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.
[32] А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,
[33] също и възпитанието на сина си Антиоха, – доде се той завърне;
[34] и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, –
[35] да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място
[36] и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им.
[37] Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни.
[38] Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя,
[39] и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят.
[40] Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум.
[41] Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.
[42] Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
[43] И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.
[44] И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.
[45] Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.
[46] И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.
[47] И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;
[48] разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,
[49] и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,
[50] и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?
[51] Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.
[52] И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.
[53] Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?
[54] И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
[55] След това Иуда тури вождове на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
[56] И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.
[57] Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.
[58] И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.
[59] Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.
[60] А каквато е волята на небето, тъй да бъде!