[1] Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха;
[2] и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ.
[3] Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея, в Акравим, понеже те държаха в обсада Израиля, нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им.
[4] Спомни си той и за злобата на синовете Веанови, които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата.
[5] Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулите им с всички, които бяха вътре.
[6] След това той премина при синовете на Амона и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител.
[7] Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби;
[8] взе Иазер и заселищата му и се върна в Иудея.
[9] Тогава езичниците, които живееха в Галаад, се събраха срещу израилтяните, които се намираха в техните предели, за да ги избият, но те бягаха в крепостта Датема.
[10] И пратиха писма до Иуда и до братята му и казаха: събраха се против нас окръжаващите ни езичници, за да ни изтребят,
[11] и се готвят да дойдат да нападнат крепостта, в която избягахме, и Тимотей предвожда войската им.
[12] Дойди, прочее, и ни избави от ръцете им; защото мнозина от нас загинаха,
[13] и всички наши братя, които бяха в пределите на Тов, са на смърт предадени, а жените им, децата им и имотите взеха в плен, и погубиха там около хиляда мъже.
[14] Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки такова известие:
[15] „събраха се против нас от Птолемаида и от Тир и Сидон из цяла езическа Галилея, за да ни погубят“.
[16] Когато Иуда и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война.
[17] Тогава Иуда каза на брата си Симона: избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея; аз пък и брат ми Ионатан ще идем в Галаад.
[18] И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея войска, за да пазят.
[19] И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде не се завърнем.
[20] На Симона отделиха за похода в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, – осем хиляди мъже.
[21] И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби.
[22] Той ги гони до портите на Птолемаида, и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им.
[23] Също взе със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати (иудеи) с жените и с децата и с целия им имот и ги доведе в Иудея с голяма радост.
[24] А Иуда Макавей и брат му Ионатан минаха Иордан и изходиха тридневен път в пустинята.
[25] Срещнаха ги навутейци, приеха ги мирно и им разказаха всичко станало с братята им в Галаад,
[26] че мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим – всички тия градове са укрепени и големи, –
[27] че и в другите градове на Галаад се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден.
[28] Затова Иуда с войската си веднага се упъти в пустинята към Восор, превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и го изгори с огън;
[29] а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението.
[30] Когато настана утро и подигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него.
[31] Видя Иуда, че се почна битката, и писъци от града се издигаха до небето като звук от тръбите и голям вик,
[32] и каза на войниците: „бийте се сега за вашите братя“.
[33] Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва;
[34] и Тимотеевата войска позна, че това е Макавей, и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже.
[35] Тогава той се върна в Масфа, обсади – и я превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката ѝ и я с огън изгори;
[36] оттам тръгна и превзе той Хасфон, Макед, Восор и другите галаадски градове.
[37] След тия събития Тимотей събра друга войска и се разположи на стан при Рафон отвъд потока.
[38] Тогава Иуда прати да видят войската; и известиха му и казаха: „събрали са се при него всички околни нам езичници – твърде многобройна сила,
[39] и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока, готови да идат против тебе на война“. И отиде Иуда срещу тях.
[40] Когато Иуда и войската му се приближаваха до водния поток, Тимотей каза на своите началници: „ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му, защото той ще ни надвие.
[41] Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд потока, ние ще преминем към него и ще го надвием“.
[42] Щом Иуда дойде до водния поток, тури при потока народни писари и им заповяда, думайки: „не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение“.
[43] И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници – хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим.
[44] Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим и не можа вече да противостои на Иуда.
[45] След това Иуда събра всички израилтяни, които се намираха в Галаад, от малък до голям – и жените им, и децата им, и имота, – доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската земя.
[46] И дойдоха до Ефрон. Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни наляво; трябваше да се мине през него,
[47] а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни.
[48] Иуда им прати миролюбиво предложение: „ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем“. Но те не искаха да му отворят.
[49] Тогава Иуда заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, –
[50] и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му.
[51] И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите.
[52] И минаха през Иордан в голямата равнина срещу Ветсан.
[53] И събираше Иуда останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в Иудейската земя.
[54] И възкачиха се на планина Сион с веселие и радост и принесоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха с мир.
[55] В ония дни, когато Иуда и Ионатан се намираха в Галаад, а брат му Симон – в Галилея, пред Птолемаида,
[56] чуха Иосиф, син Захариев, и Азарий, военачалници, за славните военни подвизи, извършени от тях,
[57] и казаха: „да си създадем и ние име; да идем да воюваме с околните нам езичници“.
[58] Тъй обявиха те на войската, що беше при тях, и отидоха против Иамния.
[59] И излезе из града Горгий и войниците му против тях на бой.
[60] И като удариха на бяг, Иосиф и Азарий бяха гонени до пределите на Иудея; и паднаха тоя ден от израилския народ до две хиляди мъже.
[61] И стана голяма смутня в израилския народ, защото, мислейки да покажат храброст, не послушаха Иуда и братята му;
[62] защото те не бяха от семето на тия мъже, в чиито ръце бе предоставено спасението на Израиля.
[63] Но мъжът Иуда и братята му твърде много се прославиха пред цял Израил и пред всички народи, дето само се чуваше името им, –
[64] и събираха се при тях да им честитяват.
[65] След това излезе Иуда и братята му и воюваха против синовете на Исава в земята, която лежи на юг, и разби Хеврон и заселищата му, разруши укреплението му и изгори кулите му около него.
[66] След това се дигна да отиде в земята на другоплеменниците и мина през Самария.
[67] Него ден паднаха в бой свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха излезли на война.
[68] И отби се Иуда в Азот, земята на другоплеменниците, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на боговете им, взе плячка от градовете и се върна в Иудейската земя.