[1] Антиох, син на цар Димитрия, прати писма от морските острови до Симона, великия свещеник и управител на иудейския народ, и до целия народ.
[2] Те имаха това съдържание: „цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ – поздрав.
[3] Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби
[4] и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството.
[5] Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха;
[6] позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна.
[7] Иерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе.
[8] И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени.
[9] Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя“.
[10] В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко.
[11] Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето,
[12] защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските.
[13] Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница;
[14] той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе.
[15] Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го – с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това:
[16] „Левкий, римски консул, до цар Птоломея – поздрав.
[17] Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз,
[18] и донесоха златен щит от хиляда мини.
[19] И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях.
[20] Ние решихме да приемем от тях щита.
[21] Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, – предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон“.
[22] Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака,
[23] и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния.
[24] Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона.
[25] Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе.
[26] Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси;
[27] но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил попреди с него, и се отчужди от него.
[28] И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: „вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост – градове в моето царство;
[29] вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство.
[30] Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели.
[31] Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете – други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас“.
[32] И дойде в Иерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя.
[33] В отговор Симон му каза: „ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужди, но владеем наследството ог нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха.
[34] Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи.
[35] Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта“. На това Атиновий нищо не отговори,
[36] но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи.
[37] Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.
[38] Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски;
[39] той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона.
[40] Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива;
[41] той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят.