[1] След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, –
[2] той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе.
[3] И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му.
[4] Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици.
[5] След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира,
[6] повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе.
[7] Александър царува дванайсет години и умря.
[8] И господаруваха слугите му всеки в своето място.
[9] И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята.
[10] От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство.
[11] В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, думайки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия.
[12] И понравиха им се тия думи в техните очи.
[13] Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби.
[14] Те построиха в Иерусалим училище според езическия обичай,
[15] установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло.
[16] Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства,
[17] и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби.
[18] Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени.
[19] И завладяха те укрепените градове в Египетската земя.
[20] След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Иерусалим със силно опълчение;
[21] влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове,
[22] трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра.
[23] Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
[24] И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост.
[25] Поради това биде голям плач в Израиля – по всичките му места.
[26] Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота.
[27] Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб.
[28] Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам.
[29] След като се изминаха две години, царят прати началника на данъците в градовете на Иуда, и тоя дойде в Иерусалим с голяма тълпа;
[30] коварно им говори миролюбиви думи, и те му повярваха; но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ израилски;
[31] взе плячка от града, изгори самия град с огън и разруши къщите му и стените му наоколо.
[32] Отведоха в плен жени и деца и завладяха добитъка.
[33] Обградиха Давидовия град с голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост.
[34] И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея;
[35] приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка.
[36] И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля.
[37] Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха.
[38] А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха.
[39] Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му – на укор, честта му – на унижение.
[40] Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал.
[41] Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ,
[42] и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя.
[43] И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
[44] Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Иерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя:
[45] да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците,
[46] да оскверняват светилището и светиите,
[47] да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
[48] да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия,
[49] та да забравят закона и да изменят всички постановления.
[50] Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт.
[51] Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град.
[52] И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, – и извършиха зло на земята;
[53] и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище.
[54] В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници,
[55] а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
[56] книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
[57] у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
[58] Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
[59] И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
[60] те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
[61] младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
[62] Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
[63] и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, – и умираха.
[64] И биде твърде голям гняв над Израиля.