[1] И взе Горгий пет хиляди мъже и хиляда отбор конници, и пълчището тръгна през нощта,
[2] за да нападне опълчението на иудеите и внезапно да ги разбие; а ония, които живееха в крепостта, му служеха за водачи.
[3] Чу Иуда и излезе сам и храбрите мъже, за да разбият царската войска в Емаум,
[4] докле още неприятелските сили бяха далеч от стана.
[5] И дойде Горгий в стана на Иуда нощя и никого не намери, и дири ги по планините, защото казваше: те бягат от нас.
[6] А на разсъмване Иуда се яви в равнината с три хиляди мъже, но те нямаха ни щитове, ни мечове, както това желаеха.
[7] Когато видяха силното и въоръжено пълчище на езичниците и окръжаващата го конница, обучени за война,
[8] Иуда каза на мъжете, що бяха с него: не бойте се от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение.
[9] Спомнете си, как се спасиха нашите отци в Червено море, когато фараонът ги гонеше с войска.
[10] И сега да извикаме към небето; може би, Бог ще се умилостиви над нас, като си спомни завета с нашите отци, и ще смаже сега това пълчище пред наше лице;
[11] и всички езичници ще познаят, че има Избавител и Спасител на Израиля.
[12] Другоплеменниците подигнаха очи и видяха, че идат против тях,
[13] и излязоха из стана, за да се бият; а тия, що бяха с Иуда, затръбиха,
[14] и се удариха, и езичниците бидоха разбити и побягнаха в равнината,
[15] а всички останали паднаха от меч; и гониха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Иамния, и паднаха от тях до три хиляди мъже.
[16] Тогава Иуда се върна с войската си от преследването им,
[17] и каза на народа: не налитайте на плячка, защото още война ни чака;
[18] Горгий и войската му са в планината близо до нас; сега дръжте се против нашите врагове и сражавайте се с тях, а после смело ще вземете плячка.
[19] Докле още Иуда говореше това, показа се една тълпа, която излизаше из планината.
[20] И видя той, че ги принудиха на бяг и че палят стана; защото издигащият се дим показваше, що бе станало.
[21] Когато те видяха това, много се изплашиха; а като видяха в равнината и войската на Иуда, готова за бой,
[22] всички побягнаха в земята на другоплеменниците.
[23] Тогава Иуда се обърна да плячкосва стана, и взеха много злато и сребро, хиацинтови и багрени дрехи, и голямо богатство.
[24] И като се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ, и милостта Му е вовеки.
[25] И биде в оня ден голямо спасение на Израиля.
[26] Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало.
[27] Той, като чу, падна в униние и се наскърби, че не се случи с Израиля това, което искаше, и не излезе това, що му бе заповядал царят.
[28] И на следната година Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи.
[29] Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже.
[30] Като видя силното пълчище, той се помоли и каза: благословен си Ти, Спасителю на Израиля, Който си сломил нападението на силния с ръката на Твоя раб Давида и предаде полка на другоплеменниците в ръцете на Сауловия син Ионатана и на неговия оръженосец.
[31] Предай тая войска в ръцете на Твоя народ – Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си;
[32] напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение;
[33] свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.
[34] И удариха се те, и от войската на Лисия паднаха до пет хиляди мъже, паднаха пред тях.
[35] Лисий, като видя бягането на войската си и храбростта на войниците на Иуда, и че те са готови или да живеят, или да умрат юнашки, тръгна за Антиохия, набра чужденци и, като увеличи предишната си войска, мислеше изново да нападне Иудея.
[36] Иуда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището.
[37] Тогава се събра цялото опълчение и се изкачиха на планина Сион.
[38] И намериха светилището опустошено, жертвеникът осквернен, вратите изгорени, а в притворите, както в гора или в някоя планина, – пораснали растения, и скривалищата разрушени.
[39] И раздраха дрехите си, горко плакаха, посипаха с пепел главите си,
[40] паднаха ничком и тръбиха с вестителни тръби и викаха към небето.
[41] Тогава Иуда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището.
[42] И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона.
[43] Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място.
[44] После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията.
[45] И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника;
[46] камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях;
[47] взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния;
[48] после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите;
[49] направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза;
[50] разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма;
[51] туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха.
[52] В двайсет и петия ден на деветия месец – това е месец хаслев – в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано
[53] и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения.
[54] Тогава, в самия онзи ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, се възобнови той с песни, с цитри, гусли и кимвали.
[55] И целият народ падна ничком, и се молеха и изпращаха благодарност към небето Ономува, Който им помогна.
[56] Тъй осем дена извършваха с веселба възобновяването на жертвеника, принасяха всесъжения и възнасяха жертви за спасение и за хвала.
[57] И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, възобновиха вратата и скривалищата и направиха за тях двери.
[58] И биде твърде голяма радост у народа, и премахнаха се хулите на езичниците.
[59] И нареди Иуда и братята му и цялото събрание на Израиля, щото дните за обновата на жертвеника да се празнуват с веселие и радост в свое време, всяка година осем дена, от двайсетия ден на месец хаслев.
[60] В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, като дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.
[61] И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейната закрила укрепиха Ветсура, щото народът да има крепост против Идумея.