[1] В ония дни въстана Мататия, син на Иоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Иерусалим; той живееше в Модин.
[2] Той имаше пет сина: Иоан, който се наричаше още Гадис,
[3] Симон, наричан Таси,
[4] Иуда, който се наричаше още Макавей,
[5] Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус.
[6] Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Иерусалим,
[7] той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището – в ръцете на чужденци?
[8] Храмът му стана като безчестен мъж,
[9] скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч.
[10] Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му?
[11] Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб.
[12] И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха.
[13] За какво още да живеем?
[14] И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха.
[15] И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви.
[16] И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха.
[17] И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя.
[18] Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Иерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове.
[19] Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му,
[20] но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи.
[21] Пази Боже, да оставим закона и постановленията!
[22] Не ще послушаме думите на царя – да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво.
[23] Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин.
[24] Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника.
[25] И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника.
[26] И възревнува той за закона, както това направи Финеес със Замврия, син на Салома.
[27] И възкликна Мататия в града с висок глас: всеки, който милее за закона и стои в завета, да тръгне след мене!
[28] И побягна сам и синовете му в планините, като оставиха всичко, което имаха в града.
[29] Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там,
[30] те сами, и синовете им, и жените им, и добитъкът им, защото се умножиха върху тях бедите.
[31] И съобщено биде на царските човеци и на войската, която се намираше в Иерусалим, Давидовия град, че някои човеци нарушили царската заповед и избягали в скришни места в пустинята.
[32] И спуснаха се след тях много люде, настигнаха ги, опълчиха се против тях и се наредиха за сражение в съботен ден,
[33] и казаха им: сега още може; излезте и направете, което заповяда царят, и ще останете живи.
[34] Но те отговориха: не ще излезем и не ще направим, което заповяда царят, не ще оскверним съботния ден.
[35] Тогава веднага почнаха сражение против тях.
[36] Но те не им отговаряха, нито дори камък хвърлиха върху тях, нито заградиха тайните си убежища,
[37] и казаха: всички ще измрем невинни: небе и земя са свидетели за нас, че вие несправедливо ни погубвате.
[38] Нападаха върху тях в съботни дни, и загинаха и те, и жените им, и децата им с добитъка им – до хиляда души.
[39] Когато узна това Мататия и приятелите му, горко ги оплакаха.
[40] И говориха един другиму: ако всички ние постъпваме тъй, както постъпиха тия наши братя, и не се сражаваме с езичниците за нашия живот и за нашите наредби, те скоро ще ни изтребят от земята.
[41] И решиха те в оня ден и рекоха: който и да излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в тайните убежища.
[42] Тогава се събраха при тях много иудеи от Израиля, яки по сила, всички верни на закона.
[43] И всички, които бягаха от бедствия, се присъединиха към тях и им станаха подкрепа.
[44] Тъй съставиха те войска и поразяваха в гнева си нечестивците и в яростта си беззаконните мъже; останалите пък бягаха да се спасят при езичниците.
[45] И обикаляше наоколо Мататия и приятелите му, и разрушаваха жертвениците.
[46] И без страх обрязваха необрязаните деца, колкото намериха в Израилските предели;
[47] и преследваха синовете на гордостта, и в техни ръце делото тръгна успешно.
[48] Тъй бранеха те закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешник да възтържествува.
[49] Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв.
[50] Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци.
[51] Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име.
[52] Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност?
[53] Иосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет.
[54] Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство.
[55] Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля.
[56] Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство.
[57] Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството.
[58] Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето.
[59] Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка.
[60] Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.
[61] И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.
[62] Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.
[63] Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.
[64] Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.
[65] Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.
[66] А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.
[67] И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ:
[68] отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.
[69] След това ги благослови и се прибра при бащите си.
[70] И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.