[1] А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.
[2] И 'някои' благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
[3] А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
[4] А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
[5] Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
[6] И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха 'всичко', и виждаха знаменията, които вършеше.
[7] Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,
[8] тъй щото настана голяма радост в оня град.
[9] А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика 'личност', правеше магии и учудваше населението на Самария.
[10] На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.
[11] И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
[12] Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
[13] И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.
[14] А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
[15] които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
[16] защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
[17] Тогава 'апостолите' полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
[18] А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
[19] Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
[20] А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
[21] Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
[22] Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
[23] понеже виждам, че си в горчива жлъчка и 'си' вързан в неправда.
[24] А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
[25] Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като 'по пътя' проповядваха благовестието в много самарийски села.
[26] А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим 'през' пустинята за Газа.
[27] И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше 'поставен' над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
[28] на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
[29] А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
[30] И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
[31] А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
[32] А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;
[33] В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
[34] И скопецът продума и рече на Филипа: 'Кажи ми', моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
[35] А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
[36] И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
[37] [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
[38] Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
[39] А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
[40] А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.