[1] А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
[2] А непокорните 'на Божието учение' юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
[3] Но пак те преседяха 'там' доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
[4] И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.
[5] И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
[6] те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните 'им' места,
[7] и проповядваха благовестието.
[8] А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
[9] Той слушаше Павла като говореше; а 'Павел', като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
[10] рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
[11] А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
[12] И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
[13] И жрецът при Юпитеровото 'капище', което беше пред града, приведе юнци и 'донесе' венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
[14] Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
[15] О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
[16] Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
[17] ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
[18] И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.
[19] Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
[20] А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
[21] И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
[22] и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и 'ги учеха', че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
[23] И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
[24] И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
[25] и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
[26] Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което 'сега' бяха извършили.
[27] И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.
[28] И 'там' преседяха доста време с учениците.