[1] И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
[2] И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
[3] На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.
[4] И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
[5] И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския 'град' Мира.
[6] Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.
[7] И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу 'нос' Салмон.
[8] И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.
[9] Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
[10] Господа, виждам, че плуването ще бъде 'придружено' с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
[11] Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
[12] И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и 'там' да презимуват.
[13] И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.
[14] Но след малко, спусна се от 'острова' бурен вятър, наречен евраквилон,
[15] и когато корабът бе настигнат 'от вятъра', и поради него не можеше да устои, оставихме се 'на вълните' да ни носят.
[16] И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
[17] и когато я издигнаха, употребяваха' всякакви' средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
[18] И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят 'товара'.
[19] И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.
[20] И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
[21] А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.
[22] Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но 'само' корабът;
[23] защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:
[24] Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
[25] Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
[26] Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
[27] А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото 'море', около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
[28] И като измериха дълбочината, намериха, 'че е' двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, 'че е' петнадесет разтега.
[29] Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
[30] И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
[31] Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
[32] Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи 'от морето'.
[33] А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
[34] Затуй ви моля да похапнете, защото това ще 'помогне' за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
[35] И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.
[36] От това всички се ободриха, та ядоха и те.
[37] И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
[38] И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
[39] И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с 'песъчлив' бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
[40] И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
[41] Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора 'на вълните'.
[42] И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
[43] Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
[44] и останалите 'да се спасяват', кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.