[1] Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
[2] Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
[3] а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
[4] Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.
[5] Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях 'като' фарисей.
[6] И сега стоя пред съда 'понеже имам' надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
[7] до 'изпълнението на' което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат 'на Бога' усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!
[8] Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
[9] И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
[10] което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
[11] И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
[12] По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
[13] по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, 'която' надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
[14] И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
[15] И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
[16] Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
[17] като те избавям от 'юдейския' народ и от езичниците, между които те пращам,
[18] да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете 'си' и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.
[19] Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;
[20] но проповядвах първо на 'юдеите' в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а 'после' и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
[21] По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
[22] Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
[23] 'сиреч', че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на 'юдейския' народ и на езичниците.
[24] Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
[25] А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.
[26] Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
[27] Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.
[28] А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!
[29] А Павел 'рече': Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
[30] Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.
[31] И като се оттеглиха 'настрана', говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.
[32] А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.