[1] А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
[2] И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.
[3] Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
[4] И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
[5] И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.
[6] И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
[7] който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя 'последният' повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
[8] Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
[9] Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
[10] О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
[11] И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за 'известно' време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
[12] Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.
[13] А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
[14] А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
[15] И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.
[16] Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
[17] Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
[18] И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
[19] И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели 'им' тяхната земя да 'им бъде' наследство за около четиристотин и петдесет години.
[20] След това 'им' дава съдии до пророка Самуила.
[21] После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
[22] И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".
[23] От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,
[24] след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
[25] И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм 'Оня, Когото очаквате'; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
[26] Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
[27] Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да 'разберат' пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха 'ги' като 'Го' осъдиха.
[28] Без да намерят 'в Него' нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
[29] И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.
[30] Но Бог Го възкреси от мъртвите.
[31] И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.
[32] И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,
[33] че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
[34] А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, 'обещани' на Давида".
[35] Защото и в друг 'Псалом' казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".
[36] Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
[37] А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.
[38] И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
[39] и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
[40] Затова внимавайте да не би да 'ви' постигне казаното от пророците:
[41] "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
[42] Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
[43] И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
[44] На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.
[45] А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.
[46] Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
[47] Защото така ни заповяда Господ, 'казвайки': "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
[48] И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
[49] И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.
[50] А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
[51] А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
[52] А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.