[1] А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
[2] и задържа 'нещо' от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
[3] А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
[4] Догдето стоеше 'непродадена' не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли 'парите' в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
[5] И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
[6] И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.
[7] И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.
[8] И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.
[9] А Петър 'й рече': Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
[10] И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.
[11] И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
[12] И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;
[13] а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;
[14] и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),
[15] така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
[16] Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.
[17] Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,
[18] туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.
[19] Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
[20] Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
[21] Те, като чуха 'това', на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат 'апостолите'.
[22] Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
[23] Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
[24] А началникът на храмовата 'стража' и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, 'та се чудеха' какво ще последва от това.
[25] Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
[26] Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, 'обаче', без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
[27] И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
[28] Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
[29] А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
[30] Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.
[31] Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
[32] И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, 'както е' и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
[33] А те, като чуха това, късаха се 'от яд', и възнамеряваха да ги убият.
[34] Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
[35] и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
[36] Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
[37] След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си 'някои от' людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
[38] И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
[39] но ако е от Бога, не ще можете го повали. 'Пазете се' да не би да се намерите и богопротивници.
[40] И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
[41] А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за 'Исусовото' име.
[42] И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.