[1] След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор 'на име' Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.
[2] И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя 'наш' народ,
[3] то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
[4] Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;
[5] понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;
[6] който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
[7] но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].
[8] А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
[9] И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
[10] А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
[11] защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
[12] И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
[13] И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
[14] Но това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,
[15] и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
[16] Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
[17] А след 'изтичането на' много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
[18] А когато ги 'принасях', те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
[19] но 'имаше' някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да 'ме' обвинят, ако имаха нещо против мене.
[20] Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили 'в мене', когато застанах пред синедриона,
[21] освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: 'Поради учението' за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
[22] А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
[23] И заповяда на стотника да вардят 'Павла', но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
[24] След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да 'повикат' Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
[25] И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
[26] Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
[27] Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.