[1] След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
[2] И като мина през ония места та увеща 'учениците' с много думи, дойде в Гърция.
[3] И като преседя 'там' три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.
[4] И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
[5] А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
[6] и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.
[7] И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
[8] И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.
[9] И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
[10] Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
[11] След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва 'пак' надълго до зори, и така тръгна.
[12] А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.
[13] А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
[14] И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
[15] И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
[16] Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
[17] А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
[18] И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
[19] в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
[20] как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
[21] като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
[22] И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
[23] освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
[24] Но не се скъпя за живота 'си', като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
[25] И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах 'Божието' царство, няма вече да види лицето ми.
[26] Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
[27] защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
[28] Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
[29] Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
[30] и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
[31] Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един 'от вас'.
[32] И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да 'ви' назидава и да 'ви' даде наследството между всичките осветени.
[33] Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
[34] Вие сами знаете, че тия 'мои' ръце послужиха за моите нужди и за 'нуждите на' ония, които бяха с мене.
[35] Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава 'човек', отколкото да приема.
[36] Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
[37] И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,
[38] наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.