[1] А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване 'на потребностите' техните вдовици били пренебрегвани.
[2] По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
[3] И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.
[4] А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.
[5] И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.
[6] Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
[7] И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
[8] А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.
[9] Тогава някои от синагогата наречена 'синагога' на либертинците, и от киринейците и александрийците, и 'някои' от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.
[10] Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.
[11] Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и 'против' Бога.
[12] И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,
[13] гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и 'против' закона;
[14] защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.
[15] И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.