[1] А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, 'гдето' намери някои ученици.
[2] И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му 'отговориха': Даже не сме чули дали има Светия Дух.
[3] И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
[4] А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
[5] И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
[6] И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха 'други' езици и пророкуваха.
[7] И те всички бяха около дванадесет мъже.
[8] И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше 'с людете' и 'ги' увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.
[9] А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
[10] И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.
[11] При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;
[12] дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
[13] А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
[14] И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
[15] Но 'еднаж' злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
[16] И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
[17] И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
[18] И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
[19] Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.
[20] Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
[21] И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
[22] И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за 'още известно' време в Азия.
[23] А по онова време се подигна голямо размирие относно 'Господния път'.
[24] Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни 'храмчета на' Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
[25] като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
[26] И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
[27] И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
[28] Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
[29] И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
[30] А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
[31] така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
[32] И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
[33] А някои от народа изкараха Александра 'да говори', понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
[34] Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
[35] Тогава 'градският' писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера 'идол?'
[36] И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
[37] Защото сте довели 'тук' тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
[38] Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
[39] Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
[40] Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина 'за него;' и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
[41] И като рече това, разпусна събранието.