[1] Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?
[2] А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:
[3] "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
[4] Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, 'Бог' го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.
[5] И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.
[6] И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
[7] Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.
[8] И му даде в завет обрязването; и така 'Авраам' роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак 'роди' Якова, а Яков дванадесетте патриарси.
[9] А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.
[10] и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
[11] И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
[12] А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
[13] и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.
[14] Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
[15] И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;
[16] и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
[17] А като наближаваше времето 'да се изпълни' обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете 'бяха' нарасли и се умножили в Египет,
[18] докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.
[19] Той с коварно постъпване против нашия род 'дотолкова' притесняваше бащите ни, 'щото' да хвърля децата им, за да не остават живи.
[20] В това време се роди Моисей, който беше прекрасно 'дете', и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
[21] И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
[22] И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.
[23] А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.
[24] И виждайки един 'от тях' онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,
[25] мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
[26] На следния ден той им се яви, когато 'двама от тях' се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?
[27] А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
[28] И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?
[29] Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.
[30] И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел 'Господен' в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
[31] А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;
[32] "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
[33] И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
[34] Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
[35] Този Моисей, когото бяха отказали 'да приемат', като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
[36] Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.
[37] Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както 'въздигна' и мене",
[38] Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:
[39] когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
[40] казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".
[41] И през ония дни те 'си' направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.
[42] Затова Бог се отвърна 'от тях', и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
[43] 'Напротив', носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които 'си' направихте, за да им се кланяте; 'Затова', ще ви преселя оттатък Вавилон".
[44] Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;
[45] която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; 'и така стоеше' до дните на Давида,
[46] който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
[47] А Соломон му построи дом.
[48] Но Всевишният не обитава в ръкотворени 'храмове', както казва пророка:
[49] "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?
[50] Не направи ли Моята ръка всичко това?"
[51] Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както 'правеха' бащите ви, така 'правите' и вие.
[52] Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -
[53] вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
[54] А като слушаха това, сърцата им се късаха 'от яд', и те скърцаха със зъби на него.
[55] А 'Стефан', бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
[56] и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
[57] Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
[58] И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
[59] И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше 'Христа', казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
[60] И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.