[1] И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата 'стража' и садукеите надойдоха върху тях,
[2] възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, 'в името на' Исуса, възкресението на мъртвите.
[3] И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.
[4] А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на 'повярвалите' мъже стигна до пет хиляди.
[5] И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;
[6] и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
[7] И като поставиха 'Петра и Иоана' насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?
[8] Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,
[9] ако ни изпитвате днес за едно благодеяние 'сторено' на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
[10] да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това 'име' тоя 'човек' стои пред вас здрав.
[11] Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
[12] И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
[13] А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
[14] А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
[15] Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
[16] Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.
[17] Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
[18] Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.
[19] А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
[20] защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
[21] А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.
[22] Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
[23] И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.
[24] А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,
[25] Ти чрез Светия Дух, 'говорещ' чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?
[26] Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".
[27] Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,
[28] за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
[29] И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
[30] докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.
[31] И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
[32] А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един 'от тях' не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
[33] И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
[34] Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
[35] и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
[36] Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,
[37] като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.