[1] Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа?
[2] Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство.
[3] Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната.
[4] Нима нямаме право на храна и питие?
[5] Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа?
[6] Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си?
[7] Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
[8] Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът?
[9] Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог?
[10] Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква.
[11] Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
[12] Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.
[13] Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви?
[14] Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
[15] Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля.
[16] Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя!
[17] Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.
[18] А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието.
[19] При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях.
[20] За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона, за да спечеля тези, които следват Закона.
[21] За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, – за да спечеля онези, които нямат закона.
[22] За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои.
[23] А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага.
[24] Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
[25] Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.
[26] Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха,
[27] но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.