[1] Братя, искам да сте наясно за духовните дарби.
[2] Знаете, че когато бяхте езичници, ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха.
[3] Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Иисус!“ И никой не може да каже: „Иисус е Господ“, освен чрез Светия Дух.
[4] Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава;
[5] има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага;
[6] има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички.
[7] И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза.
[8] Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух – слово на знание;
[9] на един чрез същия Дух – вяра, на друг чрез същия Дух – дарби за лекуване;
[10] на един – да извършва чудеса, на друг – да пророкува; на един – да различава духовете, на друг – да говори разни езици, а на друг – да ги тълкува.
[11] Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска.
[12] И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос.
[13] Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло – било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух.
[14] Защото и тялото не се състои от една част, а от много.
[15] Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото?
[16] И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото?
[17] Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието?
[18] Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал.
[19] И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото?
[20] А ето че частите са много, но тялото е едно.
[21] Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“
[22] Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни;
[23] а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо,
[24] докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест,
[25] за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга.
[26] И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части.
[27] Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части.
[28] И Бог постави в Църквата всеки на определеното му място: първо апостоли, после пророци, трето учители, после такива, които имат сили да вършат чудеса и дарби за лекуване, сетне застъпници за другите, ръководители и такива, които говорят разни езици.
[29] Нима всички са апостоли? Или всички са пророци? Всички ли са учители? Всички ли са чудотворци?
[30] Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят разни езици? Всички ли ги тълкуват?
[31] Стремете се ревностно към по-съвършени дарби. А сега ще ви покажа един още по-възвишен път.