[1] Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване,
[2] защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни.
[3] Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха.
[4] Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата.
[5] Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата.
[6] Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение?
[7] И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата?
[8] И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка?
[9] Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра.
[10] Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен;
[11] ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене.
[12] Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.
[13] Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува,
[14] защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен.
[15] Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума.
[16] Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш?
[17] Ти добре благодариш, но другият не се поучава.
[18] Благодаря на своя Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици,
[19] но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.
[20] Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора.
[21] В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“
[22] Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.
[23] Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели?
[24] Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда
[25] и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“
[26] Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука.
[27] Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува.
[28] Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
[29] От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват.
[30] Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне.
[31] Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават.
[32] А пророческите дарби са подчинени на пророците,
[33] защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите.
[34] Жените ви в църковните събирания да мълчат – на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват.
[35] Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква.
[36] Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна?
[37] Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа.
[38] А който не разбира, нека не разбира.
[39] Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици.
[40] Нека всичко става с приличие и ред.