[1] А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена,
[2] но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж.
[3] Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание, а също и жената – на мъжа.
[4] Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му.
[5] Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание.
[6] Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед.
[7] Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга.
[8] А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене.
[9] Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.
[10] На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си,
[11] ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си.
[12] А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя,
[13] също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.
[14] Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени.
[15] Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни е призовал да живеем в мир.
[16] И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?
[17] Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви.
[18] Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва.
[19] Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко.
[20] Кой в каквото положение е призован, в него да си остава.
[21] Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си.
[22] Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос.
[23] Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора.
[24] Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.
[25] За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие.
[26] Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е:
[27] свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга.
[28] Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя.
[29] Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат,
[30] и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават,
[31] и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен.
[32] А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа – как да угоди на Господа,
[33] а жененият се грижи за житейските неща – как да угоди на жена си.
[34] Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща – как да угоди на мъжа си.
[35] Говоря ви това за ваша полза – не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате.
[36] Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват.
[37] Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
[38] Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.
[39] Жената е обвързана по закон, докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа.
[40] По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.