[1] И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски хора, като на пеленачета в Христовата вяра.
[2] Нахраних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, пък и сега още не можете,
[3] понеже сте плътски. И наистина, щом между вас има завист, вражда и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
[4] Защото щом един казва: „Аз съм на Павел“, а друг – „Аз съм на Аполос“, нима не сте плътски?
[5] Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал.
[6] Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте.
[7] Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте.
[8] Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си.
[9] Защото ние сме Божии сътрудници, а вие сте Божия нива, Божие здание.
[10] Според дадената ми от Бога благодат аз, като опитен първостроител, положих основа, а друг зида върху нея. Но нека всеки внимава как зида нататък.
[11] Всъщност никой не може да положи друга основа, различна от положената, която е Иисус Христос.
[12] Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама,
[13] делото на всеки ще стане явно – денят на съда ще го покаже, понеже то чрез огън се открива и огънят ще изпита какво е делото на всеки.
[14] И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда.
[15] А чието дело изгори, ще претърпи загуба – сам той ще се спаси, но така, сякаш е минал през огън.
[16] Нима не знаете, че вие сте Божий храм и Божият Дух живее у вас?
[17] Ако някой унищожава Божия храм, Бог него ще унищожи. Защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.
[18] Никой да не се заблуждава. Ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да бъде наистина мъдър.
[19] Защото мъдростта на този свят е безумие пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост.“
[20] И също: „Господ знае, че помислите на мъдреците са празни.“
[21] Затова никой да не се хвали с никого, защото всичко е ваше:
[22] Павел, Аполос или Кифа, свят, живот или смърт, било настояще или бъдеще – всичко е ваше;
[23] вие пък сте на Христос, а Христос – на Бога.