[1] Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал.
[2] Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм.
[3] Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада, ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
[4] Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
[5] не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна,
[6] не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата,
[7] всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
[8] Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне,
[9] защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни,
[10] но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне.
[11] Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското.
[12] Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна.
[13] А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.