[1] И аз, братя, когато дойдох при вас, дойдох да ви известя свидетелството за Бога не с възвишено слово или мъдрост,
[2] защото смятах, че сред вас не трябва да мисля за друго освен за Иисус Христос, и то Разпънатия.
[3] Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет
[4] и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
[5] за да се крепи вярата ви не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
[6] Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят, нито на властниците в този свят, които си отиват.
[7] Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост – която Бог е определил предвечно за наша слава и
[8] която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата.
[9] Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“
[10] А на нас Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини.
[11] Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух.
[12] Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога.
[13] Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора.
[14] Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно.
[15] А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира.
[16] Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум.