Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 4:37

[1] Подражавайте ми, както аз подражавам на Христос.

[2] Заслужавате похвала, братя, че си спомняте за мене при всеки повод и следвате учението, както съм ви го предал.

[3] Искам също да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е нейният мъж, а глава на Христос е Бог.

[4] Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си

[5] и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото все едно че е с бръсната глава.

[6] Ако една жена не си покрива главата, нека се остриже, но ако е позорно за жена да е с остригана или обръсната глава, нека се покрива.

[7] И така, мъжът не е длъжен да си покрива главата, защото е образ и прослава на Бога, а жената е прослава на мъжа.

[8] Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа.

[9] И не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа.

[10] Затова жената трябва да има на главата си белега на властта заради ангелите.

[11] Но все пак пред Господа нито мъжът би съществувал без жената, нито жената – без мъжа.

[12] Защото както жената е от тялото на мъжа, така и мъжът се ражда чрез жена, а всичко е от Бога.

[13] Преценете сами: прилично ли е жена да се моли на Бога с непокрита глава?

[14] Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъжа, ако си оставя дълга коса,

[15] но ако жена си оставя коса, то е достойно за нея, защото косата ѝ е дадена вместо покривало.

[16] Ако пък някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви имат.

[17] Във връзка с онова, което ще ви говоря по-нататък, не заслужавате похвала, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.

[18] Първо, защото чувам, че когато се събирате за богослужение, между вас имало разцепление, което и вярвам донякъде.

[19] То и трябва да има разделения между вас, за да изпъкнат изпитаните във вярата сред вас.

[20] Но макар че вие се събирате заедно, това още не значи, че ядете от вечерята на Господа,

[21] защото всеки гледа да изяде преди другите своята вечеря и така един остава гладен, а друг се напива.

[22] Нямате ли си къщи, за да ядете и пиете там? Или проявявате пренебрежение към Божията църква и засрамвате онези, които са бедни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.

[23] Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб

[24] и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което се разчупва заради вас; правете това за Мой спомен.“

[25] След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“

[26] Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.

[27] Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа.

[28] Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.

[29] Защото, който яде и пие не както подобава, той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа.

[30] Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста.

[31] Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани.

[32] Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света.

[33] И така, братя мои, когато се събирате на вечеря, изчаквайте се взаимно.

[34] Ако пък някой е гладен, нека си яде вкъщи, за да не се събирате за осъждане. А за останалото ще се разпоредя, когато дойда.

Първо послание на апостол Павел до Коринтяни — Chapters