Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 7:43

[1] Напомням ви, братя, благата вест, която ви благовестих, която приехте и в която твърдо стоите;

[2] чрез нея вие се и спасявате, ако я следвате, както съм ви я благовестил – иначе излиза, че напразно сте повярвали.

[3] Предадох ви главно онова, което съм и приел: че Христос умря заради нашите грехове според Писанията;

[4] че беше погребан и че възкръсна на третия ден според Писанията;

[5] и че се яви на Кифа, после на дванадесетте;

[6] после се яви на повече от петстотин братя едновременно, от които повечето са живи досега, а някои починаха;

[7] после се яви на Яков, сетне – на всички апостоли,

[8] а като на последен от всички се яви и на мене като на изтърсак.

[9] Защото аз съм най-малкият от апостолите, дори не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

[10] Но с Божията благодат съм това, което съм, и Неговата благодат не ми беше дадена напразно, защото аз се потрудих повече от всички тях – но не аз, а Божията благодат, която е с мене.

[11] И така, било аз, било те – така проповядваме и вие така повярвахте.

[12] Ако обаче за Христос се проповядва, че е възкръснал от мъртвите, как някои между вас казват, че нямало възкресение на мъртви?

[13] Но ако няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал.

[14] А щом Христос не е възкръснал, значи е напразна нашата проповед, напразна е и вашата вяра.

[15] При това се оказваме и лъжесвидетели против Бога, защото свидетелствахме, че Бог е възкресил Христос, Когото не е възкресявал, ако наистина мъртви не възкръсват.

[16] Защото, ако мъртви не възкръсват, то и Христос не е възкръснал.

[17] Ако пък Христос не е възкръснал, напразна е вярата ви: вие още сте си в греховете.

[18] Следователно и умрелите с вяра в Христос са загубени.

[19] Ако само за през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-жалките от всички хора.

[20] Но ето Христос възкръсна от мъртвите и стана начало на възкресението за умрелите.

[21] Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека.

[22] И както заради Адам всички умират, така и заради Христос всички ще оживеят,

[23] но всеки по своя ред: началото беше Христос, после, при Неговото пришествие, ще възкръснат онези, които са Христови;

[24] след това ще дойде краят, когато Той предаде царството на Бога, Своя Отец, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.

[25] Защото Христос трябва да царува, докато покори всички врагове под нозете Си.

[26] Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

[27] Защото е казано: „Покорил си всичко под нозете му.“ А когато казва „всичко е покорено“, очевидно не включва Онзи, Който Му е подчинил всичко.

[28] Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Онзи, Който Му е подчинил всичко, за да бъде Бог всичко за всички.

[29] Иначе какво ще направят онези, които се кръщават заради възкресението на мъртвите, ако мъртви изобщо не възкръсват? Защо ли се и кръщават заради възкресението на мъртвите?

[30] А защо ли и ние се излагаме на опасност всеки час?

[31] Всеки ден срещам смъртта – свидетелство ми е вашата похвала, която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ.

[32] Ако аз, по човешки казано, се борих със зверове в Ефес, то каква ми е ползата? Щом мъртви не възкръсват, тогава да ядем и да пием, понеже утре ще умрем!

[33] Не се лъжете – лошите приятелства развалят добрите нрави!

[34] Осъзнайте се, както подобава, и не грешете, защото някои от вас нямат представа за Бога – за ваш срам го казвам.

[35] Но някой ще попита: „Как възкръсват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?“

[36] Безумни човече! Онова, което сееш, няма да оживее, ако не умре!

[37] И когато сееш, не сееш бъдещото тяло, а голо зърно, да речем пшенично или някое друго,

[38] но Бог му дава тяло, каквото желае, и на всяко семе – неговия вид тяло.

[39] Не у всички плътта е еднаква: една е човешката плът, друга е животинската, една е плътта на рибите, друга – на птиците.

[40] Има също тела небесни и тела земни и един е блясъкът на небесните, а друг – на земните.

[41] Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, а друг е блясъкът на звездите; дори звезда от звезда се различават по блясък.

[42] Така е и при възкресението на мъртвите: сее се в тление, а възкръсва в нетление,

[43] сее се нещо нищожно, а възкръсва в слава, сее се нещо немощно, а възкръсва в сила,

[44] сее се тяло одушевено, а възкръсва тяло духовно – има одушевено тяло, има и духовно тяло.

[45] Така е и писано: „Адам, първият човек, стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух.

[46] Но първо не е духовното, а одушевеното, после идва духовното.

[47] Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.

[48] Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните,

[49] и както сме носили образа на земния, така ще носим и образа на Небесния.

[50] Тъкмо това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тлението наследява нетлението.

[51] Ето казвам ви една тайна: не всички ще умрем, но всички ще се изменим

[52] изведнъж, за един миг, при последната тръба: тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим,

[53] защото това тленно тяло трябва да се облече в нетление и това смъртно тяло – да се облече в безсмъртие.

[54] А щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: „Смъртта бе погълната – победата е пълна!“

[55] „Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, ад, победата?“

[56] Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха идва от закона.

[57] Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос.

[58] И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен.

Първо послание на апостол Павел до Коринтяни — Chapters