[1] Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни.
[2] А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен.
[3] Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си,
[4] защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди.
[5] Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.
[6] Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг.
[7] Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?
[8] Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас!
[9] Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт, понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората.
[10] Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни.
[11] Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни
[12] и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим,
[13] хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки.
[14] Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца.
[15] Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието.
[16] Затова ви моля, подражавайте ми, както аз – на Христос.
[17] По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква.
[18] Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас.
[19] Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.
[20] Защото Божието царство не е в думите, а в силата.
[21] Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?