Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 4:37

[1] Братя, искам да знаете, че всичките ни предци бяха под закрилата на облака и всички преминаха през морето,

[2] и всички, последвали Мойсей, се кръстиха чрез облака и морето,

[3] и всички ядоха една и съща духовна храна,

[4] и всички пиха едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната скала, която идваше след тях, а скалата беше Христос.

[5] Но към повечето от тях Бог не беше благосклонен и те загинаха в пустинята.

[6] Всичко това бяха предобрази за нас, за да не се пристрастяваме към лоши дела, както те се бяха пристрастили.

[7] Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, за които е писано: „Народът седна да яде и да пие, а после стана да играе.“

[8] Нека не блудстваме, както блудстваха някои от тях и в един ден загинаха двадесет и три хиляди.

[9] Нека не изкушаваме Христос, както някои от тях постъпиха и загинаха от змии.

[10] Не роптайте, както някои от тях роптаеха и загинаха от ангела изтребител.

[11] Всички тези неща им се случваха, за да им бъдат знамения, а бяха записани за назидание на нас, които живеем в последните времена.

[12] Затова, който мисли, че стои здраво, нека гледа да не падне.

[13] Не ви е постигало друго изкушение освен човешко. Бог обаче, Който спазва обещанията Си, няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще ви посочи и изход, за да можете да го понесете.

[14] Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението!

[15] Говоря като на разумни хора – вие преценете това, което казвам.

[16] Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло?

[17] Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб.

[18] Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника?

[19] Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо?

[20] Не, но казвам, че онова, което езичниците принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете.

[21] Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете.

[22] Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него?

[23] Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание.

[24] Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия.

[25] Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта,

[26] защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“

[27] Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта.

[28] Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.

[29] Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест?

[30] Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога?

[31] И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!

[32] Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква,

[33] както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.

Първо послание на апостол Павел до Коринтяни — Chapters