[1] „Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня.
[2] Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта ѝ около жертвеника.
[3] Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите,
[4] двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците.
[5] После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина.
[6] Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.
[7] Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването.
[8] Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника.
[9] И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл.
[10] И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове.
[11] Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа:
[12] ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей.
[13] При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб.
[14] От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва.
[15] Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта.
[16] Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден;
[17] а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня.
[18] Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си.
[19] Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист.
[20] Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си.
[21] Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“
[22] И Господ каза още на Мойсей:
[23] „Заповядай на израилтяните: „Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза.
[24] Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете;
[25] защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си.
[26] И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно.
[27] Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си“.“
[28] Господ каза още на Мойсей:
[29] „Заповядай на израилтяните: „Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа;
[30] с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа.
[31] Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му.
[32] Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение.
[33] Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка.
[34] Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци.
[35] Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани.
[36] Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им“.“
[37] Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва,
[38] който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.