[1] Господ рече още на Мойсей:
[2] „Кажи на израилтяните за Господните празници, през които трябва да свикват свещени събрания. Ето Моите празници:
[3] шест дена да се работи, а седмият ден е събота за почивка, ден за свещено събрание; в него не вършете никаква работа; това е събота на Господа, навсякъде, където живеете.
[4] Ето Господните празници – свещени събрания, които трябва да свиквате в определеното за тях време.
[5] В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер е Пасха, посветена на Господа.
[6] А на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник Безквасници; седем дена ще ядете безквасни хлябове;
[7] на първия ден ще имате свещено събрание; не вършете никаква работа.
[8] И през седемте дена принасяйте по една жертва на Господа, на седмия ден да има свещено събрание; не вършете никаква работа.“
[9] Господ рече още на Мойсей:
[10] „Кажи на израилтяните: „Когато влезете в страната, която Аз ще ви дам, и започнете там да жънете, първия сноп от жътвата си донесете на свещеника;
[11] и той да повдигне този сноп пред Господа, за да придобиете благоволение; свещеникът да извърши това по обичая, на другия ден след съботата.
[12] И в деня, когато се повдигне снопът, принесете за всеизгаряне на Господа едногодишно агне без недостатък
[13] и заедно с него хлебен принос, две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, в жертва на Господа за благоухание; и за възлияние към Него една четвърт ин вино.
[14] И от новата жътва не яжте хляб, печени или сурови зърна до деня, в който ще принесете жертвата на вашия Бог; това да бъде вечен закон за всичките ви поколения, където и да живеете.
[15] От първия ден след съботата, в който сте принесли снопа по обичая, отбройте седем пълни седмици;
[16] до следващия ден след седмата седмица отбройте петдесет дена и тогава принесете на Господа принос от ново жито.
[17] Донесете от домовете си като първи плодове на Господа два хляба за изпичане по обичая, които да бъдат две десети от ефа пшенично брашно, изпечени с квас.
[18] И заедно с хляба принесете седем едногодишни агнета без недостатък, едно теле и два овена; това да бъде за всеизгаряне на Господа заедно с хлебния принос и възлиянията към тях, – жертва за благоухание на Господа.
[19] Принесете също и един козел, като жертва за грях, и две едногодишни агнета като мирна жертва.
[20] Свещеникът трябва да принесе това по обичая пред Господа заедно с хляба от първите плодове и с двете агнета; този свещен принос пред Господа е отреден за свещеника.
[21] На същия ден свикайте свещено събрание и не вършете никаква работа; това да бъде вечен закон, където и да живеете, за всичките ви поколения.
[22] И когато жънете в своята земя, не дожънвайте до края на нивата си и не събирайте падналите класове при жътвата; оставете ги за бедния и за пришълеца. Аз съм Господ, вашият Бог“.“
[23] Господ рече още на Мойсей:
[24] „Кажи на израилтяните: „Първият ден от седмия месец да ви бъде за почивка – празник със зов на тръби, свещено събрание.
[25] В него не вършете никаква работа и принасяйте жертва на Господа“.“
[26] Господ каза още на Мойсей:
[27] „Десетият ден на този седми месец да бъде ден на очищение със свещено събрание; смирете душите си и принесете жертва на Господа.
[28] В този ден не вършете никаква работа, защото е ден за очистване, за да се очистите пред Господ, вашия Бог.
[29] Защото който не се смири в този ден, ще бъде изтребен изсред народа си.
[30] Всеки, който върши някаква работа в този ден, такъв човек ще бъде изтребен изсред народа си.
[31] Не вършете никаква работа; това да бъде вечен закон за всичките ви поколения навсякъде, където живеете.
[32] Това е за вас събота – празник, за да смирите душите си; от вечерта на деветия ден в този месец до следващата вечер празнувайте вашата събота.“
[33] Господ рече още на Мойсей:
[34] „Кажи на израилтяните: „От петнадесетия ден на този седми месец празнувайте празник Шатри – седем дена, посветени на Господа.
[35] В първия ден да има свещено събрание, не вършете никаква работа.
[36] През седемте дена принасяйте жертва на Господа, а на осмия ден да имате свещено събрание и да принесете жертва на Господа; това е ден за свещено събрание, не вършете никаква работа.
[37] Тези са Господните празници, през които трябва да свиквате свещени събрания, за да принасяте жертва на Господа: всеизгаряния, хлебен принос, жертвени животни и възлияния, всяка на определения за това ден.
[38] Освен това ще празнувате съботите на Господа и ще принасяте всички оброци и всички приноси от добра воля, които отдавате на Господа.
[39] А на петнадесетия ден от седмия месец, когато вече сте прибрали добивите от земята, празнувайте Господния празник седем дена: първият ден да бъде за почивка и осмият ден – за почивка.
[40] И на първия ден вземете най-хубавите плодове, клонки от палми, широколистни дървета и речни върби, и се веселете седем дена пред Господа, вашия Бог.
[41] Празнувайте този празник на Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон за всичките ви поколения; празнувайте го в седмия месец.
[42] През тези седем дена живейте в колиби от листа; всички местни израилтяни трябва да живеят в колиби,
[43] за да знаят поколенията ви, че накарах израилтяните да живеят в колиби, когато ги изведох от египетската страна. Аз съм Господ, вашият Бог“.“
[44] Така Мойсей обяви Господните празници на израилтяните.