[1] Господ рече още на Мойсей на Синайската планина:
[2] „Кажи на израилтяните: „Когато влезете в земята, която ще ви дам, тази земя трябва да почива в съботата на Господа:
[3] шест години засявай нивата и шест години режи лозето си и прибирай плодовете на земята;
[4] а седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота на Господа. В нея не засявай нивата си и не режи лозето си;
[5] не трябва да жънеш самораслото жито, нито да обираш гроздето от неорязаното си лозе; нека това да бъде година за почивка на земята.
[6] И добивите през тази събота на земята да бъдат за храна на всички: на тебе, на роба ти, на наемника ти и на пришълеца, който се е заселил при тебе;
[7] всичко придобито да бъде за храна на добитъка ти и на зверовете в твоята земя.
[8] И когато сте отпразнували седем пъти съботната година, което прави седем пъти по седем години, и така са изминали общо четиридесет и девет години,
[9] тогава, на десетия ден от седмия месец затръбете с тръби; нека в деня на очищението цялата ви страна да се оглася от тръбния зов.
[10] Тогава осветете петдесетата година и обявете в цялата страна ден за освобождение на всичките ѝ жители; това ще ви бъде юбилей – всеки да се върне при своя имот и всеки да се върне при племето си.
[11] Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; не сейте и не жънете самораслото жито и не берете грозде от нерязано лозе,
[12] защото това е юбилей: нека той бъде свят за вас; яжте онова, което земята ви сама е родила.
[13] В тази юбилейна година всеки да се върне в имота си.
[14] Ако продадеш нещо на ближния си или купиш нещо от него, никой от вас не трябва да бъде онеправдан.
[15] Ти трябва да купуваш от ближния си според броя на годините след юбилея; и според броя на годините за събиране на добив той трябва да ти продава;
[16] ако остават много години, вдигни цената, ако остават малко години, намали цената, защото той ти продава добиви за определен брой години.
[17] Да не се онеправдавате едни други; а да се боиш от своя Бог, защото Аз съм Господ, вашият Бог.
[18] Изпълнявайте наредбите Ми, пазете и изпълнявайте законите Ми и ще живеете спокойно на земята.
[19] Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете спокойно на нея.
[20] И ако попитате: „Какво ще ядем през седмата година, след като не сме сели, нито прибирали плодовете си?“
[21] Тогава Аз ще заповядам така да бъде благословена за вас шестата година, че ще роди плод за три години.
[22] А на осмата година ще сеете, но ще ядете от предишните плодове до деветата година; докато не узреят плодовете ѝ, ще ядете от предишните добиви.
[23] Земята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; вие сте пришълци и заселници при Мене.
[24] Затова по цялата земя, която владеете, позволявайте откупуване на земята.
[25] Ако брат ти обеднее и продаде от имота си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал.
[26] Но ако той няма сродник да го откупи, когато сам се замогне и намери колкото е необходимо за откупа,
[27] тогава нека пресметне годините от продажбата му и да върне излишъка на онзи, на когото го е продал, и отново да си върне имота.
[28] Но ако не намери колкото е необходимо да плати, тогава продаденото да остане за купувача до юбилейната година; а в юбилейната година да стане свободно и той отново да влезе във владение на имота си.
[29] Ако някой продаде къща за живеене в град, укрепен със стена, той може да я откупи, докато изтече една година от продажбата ѝ; в продължение на една цяла година тя може да бъде откупена.
[30] Но ако не бъде откупена до изтичането на една цяла година, къщата, която е в укрепен град, ще си остане завинаги притежание на купувача за всичките му поколения и по време на юбилей тя няма да му бъде отнета.
[31] А къщите в села, които не са укрепени със стени, трябва да се смятат за полска земя; те могат да се откупуват и на юбилея да се отнемат.
[32] Но по отношение на градовете на левитите те могат по всяко време да откупуват къщите си в градовете, които притежават;
[33] който от левитите не я откупи, продадената къща в техните градове ще му бъде върната през юбилея, защото къщите в градовете на левитите са определени за тяхно владение сред израилтяните,
[34] а полето около техните градове не трябва да се продава, понеже то е тяхно вечно притежание.
[35] Ако твой брат обеднее и ръката му трепери от немощ, помогни му – бил той и пришълец или заселник, за да може да живее при тебе;
[36] да не му вземаш лихва или да търсиш печалба, а да се боиш от своя Бог, за да може твоят брат да живее при тебе.
[37] Не му давай парите си с лихва, нито му давай храната си за печалба.
[38] Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведе от египетската страна, за да ви дам ханаанската земя и да бъда ваш Бог.
[39] Ако твой брат обеднее и е принуден да ти се продаде, не го товари с робска работа;
[40] нека той да бъде при тебе като наемник или заселник, нека да ти работи до юбилейната година,
[41] а тогава да си тръгне от тебе, той и децата му, и да се върне при рода си и да получи обратно притежаваното от бащите си.
[42] Защото те са Мои роби, които Аз изведох от египетската страна; те не трябва да се продават, както се продават роби;
[43] не трябва да се отнасяш с насилие над тях, а да се боиш от своя Бог.
[44] Колкото до робите и робините, които искаш да имаш, купувай си роб или робиня от народите, които са около вас.
[45] Така също и от децата на преселниците, които живеят между вас, можете да купувате; и колкото се родят от техния род, който живее сред вас в страната ви, и те могат да бъдат ваша собственост;
[46] тях можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот и да ги владеете вечно като роби. А с израилтяните, вашите братя, не се отнасяйте един към друг с насилие.
[47] Ако пришълец или заселник при тебе се замогне, а твой брат обеднее и се продаде на пришълеца, заселен при тебе, или на някого от рода на пришълеца,
[48] тогава, макар и продаден, той може да бъде откупен; някой от неговите братя трябва да го откупи –
[49] или чичо му, или синът на чичо му, или роднина от племето му трябва да го откупи.
[50] Тогава да се разплати с купувача си от годината, когато му се е продал, до юбилейната година, така че цената, за която се е продал, да бъде според броя на годините, а изминалото време да бъде пресметнато като работа на наемник;
[51] и ако остават още много години, да върне в съответствие с тях за откупуването си от парите, с които е бил купен.
[52] Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и в съответствие с тях да върне парите за откупуването си.
[53] През всичките тези години да бъде като наемен работник при господаря си, а той не бива да се отнася пред вас с насилие към него.
[54] Но ако междувременно не се откупи по този начин, в юбилейната година е свободен да си тръгне – той и децата му с него,
[55] защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох от египетската страна. Аз съм Господ, вашият Бог“.“