[1] Господ каза още на Мойсей:
[2] „Заповядай на Аарон и синовете му: „Ето закона за всеизгаряне: всеизгарянето да бъде върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта и огънят върху жертвеника да гори непрекъснато.
[3] Свещеникът да облече ленената си одежда върху ленените дрехи, които носи на тялото си; и да снеме пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.
[4] След това да съблече одеждите си, за да облече други дрехи, и да изнесе пепелта извън стана на чисто място.
[5] А огънят на жертвеника нека гори и да не изгасва; всяка сутрин свещеникът да слага на него дърва, върху тях да поставя всеизгарянето и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.
[6] Нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.
[7] Ето и закона за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа при жертвеника.
[8] Свещеникът да вземе една пълна шепа пшенично брашно от хлебния принос, от елея и целия тамян, който е върху жертвата, и да ги изгори на жертвеника: това е благоухание за спомен на Господа.
[9] А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно на свято място; да го ядат в двора на скинията на събранието.
[10] То не бива да се пече с квас. От Моите приноси това им давам за дял – велика светиня, така както приносът за грях и приносът за вина.
[11] Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да ядат от нея като вечно право от Господните жертви за поколенията ви. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято“.“
[12] Господ каза още на Мойсей:
[13] „Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа пшенично брашно за постоянна хлебна жертва – половината сутрин и половината вечер.
[14] Жертвата трябва да бъде приготвена в тава с елей; трябва да я принесеш на късове с елей, както се принася хлебен принос за благоухание на Господа.
[15] Това трябва да извършва онзи от синовете му, който бъде помазан за свещеник вместо него. Вечен закон е жертвата да се изгаря цяла за Господа.
[16] Всеки хлебен принос от свещеника да се изгаря изцяло, да не се яде.“
[17] Господ каза още на Мойсей:
[18] „Заповядай на Аарон и синовете му: „Ето закона за приноса за грях: жертвата за грях да се коли пред Господа на мястото, където се коли всеизгарянето. Това е велика светиня.
[19] Свещеникът, който принася жертва за грях, може да яде от нея; тя трябва да се яде на свято място – в двора на скинията на събранието.
[20] Всичко, което се допре до месото на приноса, ще е свято; и ако дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.
[21] Глиненият съд, в който то се е варило, да бъде строшен; но ако се е варило в меден съд, той трябва да се изчисти и да се измие с вода.
[22] Всеки мъж от свещенически род може да яде от него. Това е велика светиня.
[23] А всяка жертва за грях, кръв от която се внася в скинията на събранието за очистване, не бива да се яде; тя трябва да се изгаря на огъня“.“